Държавни такси и разноски. Освобождаване

Държавни такси и разноски. Освобождаване

Държавни такси

При водене на дело се събират държавни такси върху цената на иска. В общия случай те са в размер на 4 % от претендираната сума. Това е, образно казано, цената, срещу която съдът гледа производството.

Разноски

Отделно от това по делата се дължат и разноски – авансово дължими процесуални разходи, свързани най-често със събирането на доказателства – за експертиза, призоваване на свидетели, изпълнение на съдебни поръчки т.н.

Дела, освободени от такси

Когато се цели обезщетение за вреди, независимо дали от трудова злополука, пътно-транспортно произшествие, лекарска грешка, престъпление или незаконни действия или бездействия на администрацията, държавните такси и разноски могат да се окажат непосилно финансово бреме за ищеца, да се превърнат в пречка за достъпа му до правосъдие.

По тази причина, в закона са предвидени два процесуални института, които да не допуснат тази несправедливост.

На първо място, определен вид дела са изначално освободени от държавни такси и разноски.

Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
  • от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
  • от ищците - държавни служители, но само по отношение на таксите. Разноски последните заплащат на общо основание;
  • от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; на присъда се приравнява и решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд е оценил извършеното като престъпление, но е освободил дееца с налагане на административно наказание глоба.
  • от ищеца по искове по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди се изисква само заплащане на проста такса от 10/25 лв, без никакви разноски.

Освобождаване от държавни такси и разноски

На следващо място, отделни производства,  за които по принцип се дължат такси и разноски, могат да бъдат освободени от такси и разноски, защото по тях ищци са физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

За целта се подава молба по образец, която съдържа декларация на ищеца по следните елементи:
  • доходите на лицето и на неговото семейство;
  • имущественото състояние, удостоверено с декларация;
  • семейното положение;
  • здравословното състояние;
  • трудовата заетост;
  • възрастта;
  • други констатирани обстоятелства.

Въпреки че според част от съдебните състави, декларация с необходимото съдържание е достатъчна за установяване на обстоятелствата относно освобождаването, препоръчва се снабдяването и депозирането пред съда на документи, от полза за молителя – удостоверение за липса на доходи от трудови правоотношениа, регистрация като безработен, липса на търговски дружества с негово участие, размер на получавана пенсия, справка за липса на недвижими имоти, справка за задължения към банки и нефинансови институции и пр. Тях съдът също е длъжен да вземе предвид и именно те могат да послужат за извода, че страната е затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото.

Освобождаването от държавни такси е важимо до приключване на съдебното производство пред всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Важно е да се знае, че отказът да се освободи страна от заплащане на такси и разноски по делото подлежи на обжалване, включително касационно, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.