Конституцията на Република България, изоставяйки идеята за непогрешимостта на държавната власт, категорично постановява в своя чл 7:
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Извънюридическата основа
Либерално-демократичните достижения намират силно проявление в нормата-принцип, призвана като могъщ компенсаторен механизъм в борбата на индивида с незаконосъобразността в поведението на властта. Правомощията на държавата и нейните органи трябва да се упражняват само в изпълнение на закона по начин, гарантиращ човешките права на адресатите. Другото поражда правото на парично обезщетение – сурогат на законността и справедливостта, непълноценен, но единствено възможен опит за възстановяване на нарушеното равновесие чрез заместващата стойност на парите.
Нормативна уредба
Развитието на принципа е в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, който по европейски образец отчита неравнопоставеното положение на гражданина и урежда редица правила в негова полза по начин, по който да облекчат процесуалното му положение.
На първо място това може да се види в достъпа до правосъдие, който обикновено се регулира чрез размера на държавните такси и разноски. Тук пропорционалната такса от 4 % върху интереса е замена от проста такса от 10 лв. за граждани, ЕТ и юридически лица с нестопанска цел и 25 лв. за всички останали юридически лица. Разноски за производството, включително за експертизи, не се заплащат авансово, а ако искът е дори частично основателен, ответникът заплаща всичко, вместо съразмерно осъждане. Вижда се, че законодателят е направил необходимото икономическото състояние на пострадалия да не води до лишаването му от право на справедливост.
На следващо място, от значение е и обхвата на отговорността. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Така формулиран, размерът на обезщетението е разширен до максимално допустимия по българското право и обхваща всички претърпени преки икономически загуби, всички пропуснати ползи и всички психико-емоционални отрицателни изменения у пострадалия. Въведена е идеята за цялостното, пълно репариране на вредите до възстановяване на състоянието преди увреждането, не само във финансов, но и в личен план.
Характеристики на отговорността
От практическа страна, много съществена е вида на отговорността, която носят държавата и общините. По принцип в гражданското законодателство властва принципа без вина няма отговорност. Ако не се установи нечия небрежност, неполагане на абстрактната грижа на добрия стопанин, отговрност няма, дори и при настъпили вреди.
Не така е при отговорността на държавата. Тя е обективна, не изисква вина на органите на държавна власт или длъжностните лица. Противоправният резултат и вредите пораждат обезщетение и няма никакво значение кой и дали въобще някой е виновен.
Примери
Една от хипотезите на обезщетение по ЗОДОВ е тази при отменена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Тя може да е взета от съда при наличие на всички законови предпоставки за това – първоначалният прочит на събраните доказателства е водил до една категорична възможност подсъдимият да е извършил деянието, съчетана с опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. По-нататък в процеса обаче се събират доказателства, опровергаващи този извод. Те, явно е, не биха могли да бъдат съобразени на ранния етап на разследването, когато е наложена мярката, всички държавни органи са действали съвестно и професионално спрямо фактите, с които са разполагали.
Друг пример може да се потърси в бездействието на затворническата администрация да осигури човешки условия в затворите за лишените от свобода. Нямаме достатъчно средства за построяването на нови сгради и за тяхното оборудване, за санитарни възли и за осигуряване на постоянно течаща вода, оправдават се властите и показват финансовите си разчети, от които е видимо държавното недофинансиране. Виновен ли е началника на Главната дирекция за изтърпяване на наказанията за определения му бюджет?
И в двата случая законът казва – това няма никакво значение. Вина не се търси, нито доказва, тя не е елемент от основанието на отговорността на държавата и общините.
Основание на отговорността
Защото в тези производства водеща е защитата на индивида и обществената солидарност. Несправедливостта се възлага на този, който по-лесно може да я понесе, а това винаги е държавата, обществото, колектива. Рискът се е реализирал и обръщайки се към отговорността на общността, гражданинът очаква своята защита. Защитата на личните права и удовлетворяването на правния интерес се превръщат в ценности от публичен характер, заслужаващи закрила. Индивидуализъм и колективизъм в перфектен синхрон.
