Административен ред за признаване на злополуката за трудова /част I/

Административен ред за признаване на злополуката за трудова /част I/

Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./

Сигнализиране

За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на предприятието. Ръководителят е длъжен в срок 3 работни дни от узнаването да подаде декларация в НОИ за настъпилата злополука.Когато злополуката не бъде декларирана от ръководителя, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в териториалното поделение на НОИ в срок до една година от настъпването на злополуката .

Разследване

Незабавно след уведомлението за трудова злополука, ръкодителят на предприятието е длъжен да организира разследване на обстоятелствата на злополуката. При разследването задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието. Целта е работа по горещи следи, за установяване на всички обстоятелства около трудовата злополука.

За резултатите от разследването се съставя протокол, който има следното задължително съдържание:

  • осигурителя/предприятието ползвател;
  • пострадалите лица;
  • мястото и времето на злополуката;
  • свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;
  • характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;
  • специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор;
  • отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;
  • начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;
  • допуснати нарушения на нормативните актове;
  • лицата, допуснали нарушенията;
  • необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

Важна гаранция за истинността на изводите от разследването е правото на присъствие по време на разследването на пострадалият лично или на посочени от него работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува; или представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд. Същото право имат и наследниците на починалия при трудова злополука.

Тези лица се запознават с протокола, подписват го и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в 3-дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. Във възраженията могат да се отправят и искания за събиране на доказателства, които са възможни и необходими за разследването.

Решаващ орган

По признаването на трудовия характер на злополуката се произнася длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ въз основа на данните в досието за трудовата злополука в 7-дневен срок от декларирането.

Обжалване

Важно е, че с това разпореждане процедурата не завършва. То може да се обжалва /макар на практика това рядко да се случва/ от осигурителя/предприятието ползвател и от пострадалия или от неговите наследници по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване пред ръководителя на съответното териториални поделение на НОИ. Следващият етап е съдебен контрол, който е двустепенен – съответния административен съд и Върховен административен съд.

Едва след успешен завършек на административната процедура, т.е. влизане в сила на разпореждането на длъжностното лице от НОИ, пътят към исковия процес за обезщетение е открит.

author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.