Разумен срок за административни и съдебни производства

Разумен срок за административни и съдебни производства

Едно от фундаменталните изискивания към съвременната правова държава е срочността в действията на публичните органи. Практиката показва, че и най-добре подготвената и изпълнена административна или съдебна процедура, може да се окаже напълно безпредметна, удар в празното пространство, ако не приключи в разумен срок след нейното начало. По-скоро правило, отколкото изключение, е психологическото изменение, което настъпва в страните в процеса, започващи със смелост и ентусиазъм защитата на гражданските и човешките си права, които постепенно преминават в желанието „по-скоро да свършва тази сага, няма значение как”.

И действително, понякога се оказва, че няколкогодишните съдебни спорове нанасят такива психологически и материални вреди на участващите в тях, спрямо които окончателната победа се превръща в пирова, един безразличен успех.

Мерки за решаване на проблема

Противодействието на този ефект съвременният законодател постига в голяма степен с изменение на процесуалните закони. Гражданското съдопроизводство в съвременния му вид е в такава степен подчинено на бързината, че в известен смисъл се пожертва справедливостта. Малко са обаче гражданските дела /извън София/, които се разглеждат бавно, поне в сравнение със статистическите данни на развитите европейски държави. Не с такива темпове, но подобрение се наблюдава и при наказателните дела, където разбираемо системата е по-консервативна.

Доколкото обаче голяма част от споровете възникват и се разрешават именно от столичните съдилища, които са с огромна натовареност /оттам значително по-малка честота на насрочване на заседания и по-дълъг срок за постановяване на актове/, все още въпросът за разглеждането на делата в разумни срокове е актуален. Всъщност, той е дотолкова болезнен, че наложи създаването на вътрешен компенсаторен механизъм, който да намали броя на осъжданията на държавата в Европейския съд по правата на човека.

Защото чл. 6 от ЕКЗПЧОС постановява, че:

Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съотвествие със закона.

Кой срок е разумен

Формулировката „разумен срок” има нужда от някои разяснения. Тя очевидно не е абсолютна величина, а съдържа в себе си оценъчен критерий за продължителността на делото, защото не всяко дело, което не е приключило за кратко време, е продължило неразумно дълго. Съществуват наказателни, а и редица граждански дела, които разкриват голяма фактическа сложност – отнасят се до обстоятелства, наслагвани с години, които предполагат сериозна доказателствена активност  и водят до обективни доказателствени затруднения – разпити на голям брой свидетели – в страната, но не на посочените официални адреси, с неизвестни адреси или в чужбина, или редовно призовани, но неявили се в съда с или без извинителни причини, изготвяне на сложни и скъпи експертизи, някои от които международни, изискващи по-голямо технологично време поради използваните методи и пр. Процесуалното назначение на процеса – да доведе до установяването на обективната истина, не може и не следва да влече отговорност за забавено правосъдие.

Затова разумен срок е този, който е съобразен със сложността и спецификите на конкретното дело,но по начин, по който административният или съдебният орган така е изпълнил задълженията си, че да не оставя съмнения за добросъвестност и бързина по всички въпроси извън обективните забавяния.

Примери

По-конкретно това ще обхване образуването на делото, проверката на исковата молба или обвинителния акт, насрочването на първото по делото заседание и дали за него са изяснени всички предварителни въпроси, положените усилия за срочно призоваване на страните, свидетелите и вещите лица, ритмичността на насрочване на заседанията и взетите мерки при злоупотреба с процесуални права от някоя от страните, периода от време за постановяване на окончателния акт и мотивите към него, администрирането на молби по делото и жалбите към горните инстанции, скоростта на фактическото вътреслужебно придвижване на делото между службите деловодство- адвокатска стая – прокуратура-съд-горестоящ съд; по наказателни дела, където действа принципа за неизменност на състава – дали са взети мерки за осигуряване на запасни съдии и съдебни заседатели и пр.

Отговорност

Отговорността за разглеждане на делото в разумен срок е обективна, безвиновна. Нито административният, нито съдебният орган могат да се защитават с твърдения за претовареност, недофинансиране, липса на нормални материални условия за работа, лошо законодателство или организация на труда. Гражданинът това не го интересува. Нарушено ли е изискването за разглеждането на неговия проблем в разумен срок, той има право на обезщетение и следва да задейства процедурата за това.

author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.