Какво е давността?
Законът свързва изтичането на определен срок от време на бездействие на титуляра на права /пострадал/, с възможността задълженото лице да отрече дълга поради изтекла давност. Т.е. макар че вземането съществува, то не може да бъде изискано по съдебен ред, а изпълнението му зависи от добрата воля на длъжника. За да не стига до това положение, в което хем имаш право, хем на практика не може да го реализираш, пострадалите следва да предявяват претенциите си пред съд в определени срокове.
Какъв е давностният срок при трудова злополука?
Срокът за искова защита на вземания за вреди, породени от трудова злополука, е тригодишен. Трябва обаче да се знае откога тече той, според различните видове вреди.
Давност при неимуществени вреди
Отговорът е ясен и не среща особени противоречия, когато касае неимуществените вреди. Счита се, че тяхното настъпване почти винаги съвпада по време с трудовата злополука, следователно те могат основателно да бъдат предмет на иск в срок от три години от нейното настъпване.
Давност при претърпени загуби
Давностният срок за претендиране на имуществени вреди под формата на претърпени загуби, например разходи за лечение, медикаменти, възстановяване на вещи и т. н. също не е особено дискусионен - той е тригодишен срок, считано от реализирането на съответните разходи /за лечение, за медикаменти, за поправка на вещи и пр./
Давност при пропуснати ползи поради неработоспособност
Не така е по отношение на имуществените вреди под формата на пропуснати ползи. В старата си практика Върховният съд приемаше, че пострадалият не е в известност за своето увреждане в действителния му обем, преди надлежен държавен орган да се произнесе по характера и тежестта на придобитото страдание. Според чл. 114, ал. 3 ЗЗД, вземането за вреди от непозволено увреждане става изискуемо от откриване на причинителя на увреждането. Логично деецът не може да бъде известен, преди да е известно увреждането. Поради това, когато придобитата неработоспоспособност от трудова злополука се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем. От правно гледище следва да се приеме, че фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия. Обикновено това става с констатация на медицински орган – решение на ТЕЛК. Тези разрешения намират съответно приложение и в случаите на влошаване на здравословното състояние на пострадалия, който вече е имал изявено и известно му увреждане на здравето /при ексцес/.
Същата логика на разсъждения, която в най-голяма степен се доближава до житейската справедливост, особено предвид необоснованите забавяния на ТЕЛК и НЕЛК се поддържа и в ново време, като ВКС добавя и допълнителна аргументация. Правото да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди настъпването на трудовата злополука, и получаваната от него пенсия за инвалидност може да се претендира едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, дори настъпилите увреждания да са били изначално трайни и с необратим характер. Определянето на степента на увреждането, която обуславя и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането и от което зависи видът на работата, която би могъл да изпълнява занапред, се извършва именно с решение на ТЕЛК, което дава правото на работника да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение степен на трайно намалената работоспособност. Преди постановяване на това решение пострадалият работник няма право да получава пенсия за инвалидност и съответно не би могъл да претендира за разликата между нея и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял злополука при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение.
Поради това може да се заключи, че тригодишната давност за вземания за имуществени вреди от трудова злополука под формата на пропуснати ползи – трайно намалена работоспособност /инвалидност/, тече от влизане в сила на решението на ТЕЛК, определящо срока на инвалидизация.
