Пропуснати ползи при трайно намалена работоспособност

Пропуснати ползи при трайно намалена работоспособност

Имуществената вреда може да се заключава в това, че пострадалият пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това.Твърде често такава е ситуацията при уврежданията.

Имуществени вреди при инвалидност

Например вследствие на трудова злополука или пътно-транспортно произшествие, едно лице се инвалидизира. То получава право на пенсия за трайно намалена работоспособност, но не може вече да заема предишната длъжност, която му е противопоказна за състоянието. Работодателя няма възможност да го трудоустрои. Служителят се опитва, но не може да започне работа другаде.

Докъде основателно може да се простира претенцията му за имуществени вреди, в какъв размер и за какъв период?

В редица решения на Върховния съд са дадени разяснения, че принципът на чл. 51 ЗЗД изисква обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Част от тези вреди, както се каза, са имуществените, под формата на пропусната полза – загубеното за в бъдеще трудовото възнаграждение, поради невъзможността да се заема длъжността преди увреждането.

Период на вредите

Обезщетение за бъдещи вреди от трудова злополука /пропуснати ползи/ може да бъде определено само в срока на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК, а когато с това решение е определен пожизнен срок на инвалидността, обезщетение може да бъде присъдено за всички бъдещи вреди от трудовата злополука, т.е. до навършване на пенсионна възраст.

Размер на вредите

Доста по-сложен е въпросът за размера на вредите.

За база при определяне на обезщетението се изследва броят на пропуснатите трудови възнаграждения за срока на инвалидизация, указан в решението на ТЕЛК. От значение е размерът на брутното трудово възнаграждение (основна заплата с добавките, които имат постоянен характер), което увреденият или професионално заболелият би получавал през исковия период от време за длъжността, заемана към датата на увреждането.

При последващо решение, с което пострадалият се преосвидетелства, се предявява нов иск, за новия период на трайно намалена работоспособност.

Трябва да се извършат обаче и други изчисления.

Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказни за здравословното състояние на освидетелстваните лица. Всички останали работи и длъжности увреденият може да изпълнява. Поради това, с оглед на справедливостта и правната симетрия, както и правилата на чл. 82 и чл. 83, ал. 2 ЗЗД, практиката приема, че лице с трайно намалена работоспособност е длъжно да прояви грижа за своите работи като приеме трудоустрояване, предложено от своя работодател или заеме при друг работодател друга трудова функция, която не е в разрез с предписанията на органите на медицинската експертиза. Според неговото поведение, следва да се различава.

При възможност за трудоустрояване при работодателя

Ако получи предложение за трудоустрояване:

  • трудоустроеният работник или служител заеме предложената подходяща работа, той може да търси обезщетение за пропуснати ползи от дееца за разликата от сбора от пенсията/обезщетението по 47 КСО и възнаграждението за работата, на която е трудоустроен и заплатата, която би получавал за работата, която е заемал от преди трудоустрояването.
  • трудоустроеният работник или служител откаже да заеме предложената подходяща работа, той може да търси обезщетение за пропуснати ползи само за разликата от сбора от пенсията/обезщетението по 47 КСО и възнаграждението, което би получил за работата, която му е предложено да заеме и заплатата, която би получавал за работата, която е заемал от преди трудоустрояването.

При липса на възможност за трудоустрояване при работодателя

В случаите, когато работодателят не е отправил предложение по чл. 314 КТ, трудоустроеният следва да си потърси сам работа, като най-малкото, трябва да се регистрира в бюрото по труда:

  • Ако не го е сторил, тогава има основание да търси обезщетение за разликата между загубеното трудово възнаграждение и сбора от получаваната пенсия и минималното възнаграждение за работата, която би могъл да изпълнява съобразно предписанията на ТЕЛК, съответно - минималното трудово възнаграждение за страната.
  • В случаите, когато пострадалият се е регистрирал в бюрото по труда и му е била предложена работа, подходяща с оглед предписанията на здравните органи, но не я заеме, тогава може да търси обезщетение за причинени имуществени вреди само за разликата между заплатата, която би получавал за старата длъжност и сбора от пенсията/обезщетението по 47 КСО и трудовото възнаграждение за работата, която е отказал да заеме.
  • Ако пострадалият се е регистрирал в бюрото по труда и за исковия период няма предлагане на подходяща за него работа, тогава той понася имуществено увреждане в размер на разликата между получаваната пенсия и загубеното трудово възнаграждение, без да се приспада минималното възнаграждение за работата, която би могъл да изпълнява според трудовата препоръка на ТЕЛК. 
author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.