Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Това позволява, при настъпване на вредоносно събитие, работникът или служителят да се обърне директно към застрахователя на своя работодател и в кратки срокове /15 дни от представянето на необходимите документи/ да получи обезщетение, с което да посрещне включително неотложните си нужди по повод на увреждането.
Макар че съществува пълна свобода на работодателя да се договори с всяка застрахователна компания, която има лиценз за съответните застрахователни услуги, в общи линии основните параметри на застрахователния договор, от който се ползва работника или служителя са еднакви – уредени в минималните законови граници, определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука".
Покрити рискове
Задължителната застраховка "Трудова злополука" покрива следните рискове:
- смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
- временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
Следователно, когато злополуката е довела до болки и страдания, без неработоспособност – временна или трайна, застрахователят не отговаря. Тези вреди са в тежест на работодателя.
Размери на застрахователните обезщетения
Застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката.
Застрахователната сума, иначе казано, границата на отговорността на застрахователя, не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.
При смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор.
При трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
- над 10 до 30 календарни дни включително - 3 на сто;
- над 30 до 60 календарни дни включително - 5 на сто;
- над 60 до 120 календарни дни включително - 7 на сто;
- над 121 календарни дни - 10 на сто.
Примери
При брутно трудово взънаграждение от 1000 лв. /750 лв. основна заплата + 250 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време/, максималните суми ще са следните:
- при смърт: 12 * 1000 * 7 – 84 000 лв.;
- при трайно намалена работоспособност 50 %, пожизнено, установена от ТЕЛК – 42 000 лв.;
- при временна неработоспособност една година – 1200 лв.
Тук следва да се посочи, че загубата на работоспособност, временна или трайна, е имуществена вреда под формата на пропусната полза, в резултат от временната или трайна неспособност на пострадалия да осъществява трудова дейност, респективно да получава трудово възнаграждение.
Следователно, макар да не е посочено изрично, от покритите рискове става ясно, че сумите за обезщетение не обхващат неимуществените вреди от увреждането, които на общо основание са в тежест на работодателя.
