Противоправността е един от самостоятелните елементи на гражданската отговорност, заедно с поведението /действие или бездействие/, вредите, причинната връзка и вината. Всички заедно следва да са налице, за да се стигне до задължение за обезвреда.
Когато поведението на причинителя, дори и да е довело до вреди, не е противоправно, обезщетение не се дължи.
Примери
Така е при неизбежната отбрана. В тази хипотеза, едно лице, за да спаси свои, чужди или обществени блага и интереси, нанася вреди на нарушителя, в рамките на необходимите предели. Наказателното право казва, че извършеното от действащия при неизбежна отбрана не е престъпление, защото не е общественоопасно, напротив, общественополезно е като материализация на принципа за взаимопомощ и съдействие в обществото. Същото установява и гражданското право. Потърпевшият няма право на обезщетение за понесеното от него, сам е виновен на себе си, поставяйки се в положение на нарушител.
Друг пример, който допълва важността на белега противоправност на поведението, за да бъде то основание за обезщетение, може да се види в следното. Върху публична общинска собственост – общински път и прилежащата му инфраструктура, в близост до дома, паркирам обичайно своето моторно превозно средство. Един ден, заемането на ползваното от мен място от друг автомобил, отключва цяла серия от негативни събития – обикаляне на квартала в търсене на друга позиция, закъснение за делова среща и фиш за неправилно паркиране. Всички тези вреди ще си останат за моя сметка, въпреки че чуждото поведение ги е причинило, защото то не е противоправно – не противоречи на нормативно правило за поведение /идеята за примера е от Траян Конов – подбрани съчинения/.
Изводи за понятието противоправност
Анализът на тези примери съдейства за преодоляването на логическия каламбур, до който води класическото разбиране, властващо в съдебната практика. Според него подлежат на поправяне /обезщетение/ вредите, резултат от противоправност, а противоправно е онова поведение, което води до вреди, тъй като нарушава правния принцип, изведен от чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму. Вижда се, че обуславянето на противоправността от вредата парализира значението на противоправността и води до затворен кръг.
Вярното е друго.
Противоправност е налице не /само/ когато се е стигнало до вреди, а когато дадено човешко поведение, под формата на действие или бездействие е в пряко нарушение на конкретна императивна норма от правния ред /забранителна или задължаваща/ или макар и да не е възможно точно да се посочи кое е инкриминираното поведение, то е довело до противоправно състояние, до забранен от правото резултат.
Видове противоправност
Съществуват изобилни примери и за двете хипотези, като най-лесно те се черпят от Наказателния закон, който за да охранява правата на гражданите, по принуждение обхваща всякакви форми на противоправност.
Противоправността е в пряко неизпълнение на законово задължение, когато деецът каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие -престъплението обида. Изпълнително деяние е ясно очертано и неспазването на законовия запрет чрез активни действия разкрива видима противоправност.
Противоправността във втората хипотеза е в достигане до незаконен резултат, без да е очертано конкретно поведение. Така е при убийството – умишлено умъртвяване. Тук несъотвествието с правото е в резултата, без да се инкриминира конкретното деяние, явно за да се обхване неограничено широк кръг от деяния.
И в двата случая обаче е ясно – противоправността е в несъотвествието фактическо-дължимо поведение, а не в наличието на вреди. Те и причинната им връзка с противоправното състояние, съставляват друг елемент от основанието за гражданската отговорност.
