Същинска лекарска грешка
Класическото разбиране за лекарска грешка представя същата като:
Проява на небрежност от страна на лекаря в непосредствения процес по оказване на медицинска помощ, разглеждана като медицинска интервенция върху човешкия организъм с диагностично-лечебна цел.
Преценката за наличие на лекарска грешка, т.е. дали лекарят е проявил небрежност или развитието на заболяването е закономерен, непреодолим и непредотвратим резултат на болестта, често затруднява практиката. Сама по себе си, лекарската професия, дори упражнявана качествено и законно е занятие, източник на повишена опасност. Медицинската дейност иманентно съдържа в себе си риск, така щото не всеки противоправен резултат (болка, страдание, увреждане, смърт), е причинен от поведението на лекуващия, а може да е в следствие на тежестта на болестта или дори на случайността. Къде се поставя границата между лекарската грешка и случайното събитие – това всъщност са сложните въпроси за противоправността и вината при упражняване на лекарската професия, изяснени подробно в тази статия.
Може да се заключи – когато поведението на лекаря се окаже противоправно и виновно – при несъобразяване с писаните правила и неполагане на дължимата грижа, тогава лекарска грешка е налице. Доказването й е тежък и сложен, но в никакъв случай безнадежден процес.
Организационен дефицит
Такъв тип неизпълнение, макар и да не е свързан пряко с лекуването, може да се отчете като лекарска грешка в по-широк смисъл, когато е довел до липса на конкретни и ефикасни мерки на управлението, предназначени за минимизиране на неизбежния медицински риск. Нетърпимо е за правния ред положение, в което възложителят - лечебното заведение и неговото ръководство не е съобразило повишената опасност и не е направило възможното за нейното намаляване - като осигури необходимия вътрешен ред, регламент за текущи и системни проверки, конкретни предписания за безопасност на работата, алгоритъм на лечение при различните заболявания, качествен контрол от специалисти на различни нива, а самонадеяно разчита, че конкретният екип или лечебното заведение като цяло ще предотврати противоправния резултат, поради надценяване на едни и подценяване на други фактори, имащи отношение към изпълнението. В тези хипотези е допустимо свързването на лекарската грешка директно с болничното заведение и неговите органи, което става виновно за резултата поради лоша организация на процесите, а не толкова поради конкретна индивидуална грешка на медицинско лице.
Неспазване на изискванията на медицинската етика
Друг тип неизпълнение, извън непосредственото лечение, може да се съдържа в отношението към пациента – в незачитане на неговите чест и достойнство, правото му на осведоменост относно заболяването и неговата прогноза, липсата на хуманно отношение към болния и неговите близки, като се отчита особеното емоционално състояние, в което се намират и други изисквания на етиката и морала. В тези случаи също е налице състав на деликтна отговорност, независимо, че са приложени изискуемите от медицинска гледна точка методи за диагностика и лечение.
Обезщетение
Всяка една от тези хипотези представлява непозволено увреждане. Пострадалият или неговите наследници имат право на обезщетение от виновния лекар и едновременно с това – от съответното лечебно заведение, в което е настъпило събитието, както и от техните застрахователи, за всички видове вреди, вследствие на лекарската грешка, които се намират в пряка причинна връзка с нея. Практиката показва, че в голяма част от случаите, особено при телесните увреждания, по-значителен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост, при съблюдаване на насоките на съдебната практика. При липса на доброволно плащане, сумите се обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди се претендират от лечебното заведение по съдебен ред.
