Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./, както посочихме в предходната статия по темата.
Съгласно този ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото.
Изискването на съдебната практика
Особено важно е, че по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд даде разрешение, че след влизане в сила на КСО, установяването на трудовата злополука се извършва само по предвидения за това административен ред, изключващ установяването на този факт по общия исков ред и то при деклариране на злополуката в едногодишен преклузивен срок от нейното настъпване. Успешното провеждане на административно производство се превърна в положителна предпоставка за отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука.
Изключение
От това гледище практиката допусна следното смекчение. Касае се до три специални хипотези /причинено увреждане на повече от трима работещи, злополуката е довела да инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт/, за които законодателят - предвид тежестта на причиненото увреждане е преценил, че следва да се предвиди по-голяма защита. Нормата цели да се създадат гаранции за реализиране на правата на пострадалия и следва да се тълкува в негов интерес. Затова когато се установи, че при наличие на една от така посочените хипотези, административният орган не е образувал или е прекратил образувано пред него производство по чл. 60 от КСО, без да изпълни императивно възложеното му в негова компетентност задължение да извърши разследване дали се касае за трудова злополука, на ищеца следва да се признае възможност за установяването й в рамките на съдебното исково производство. Касае се за предвидено изключение от общото правило, установяващо максимален едногодишен срок за провеждане на административното производството по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато осигурителят или предприятието ползвател не са я декларирали.
За изрично посочените три случая, предвид специалната законова регламентация, недекларирането на злополуката по реда на чл. 57 от КСО не е пречка за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданскоправните последици – обезщетение за вреди.
