Професионална болест

Професионална болест

Според чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Легална дефиниция

Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

Основен елемент на понятието

Следователно, независимо дали е включена в списъка или не, най-същественият признак на професионалната болест е причинната връзка между увреждането и обичайните, неизбежно присъщите и съпътстващи дадена работа вредности или условия на труда. В това е съществената отлика на професионалната болест от общото заболяване, при което липсва иманентната причинна връзка с работата.

Сравнение с трудовата злополука

Разликата с трудовата злополука пък идва от изискването за внезапност на последната. По дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, т. е. не отговаря на изискването за внезапност. В тази връзка чл. 73, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ разпорежда, че не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Те обаче могат да се професионални болести, стига да са причинени от факторите на работната среда.

Компетентен орган

Органът, от чиято компетентност е определяне на професионалния характер на заболяванията, т.е. наличието или липсата на причинна връзка, е Териториалната експертна лекарска комисия ТЕЛК (респ. НЕЛК). ТЕЛК потвърждава или отхвърля това обстоятелство въз основа на клиничен преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ. При непълноти в проучването на ТП на НОИ, ТЕЛК (НЕЛК) може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ. ТЕЛК (НЕЛК) разполага и с възможността по чл. 59 НМЕ да насочи лицата за допълнително изясняване във връзка с потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта към отделенията и клиниките по професионални болести.

Обжалване

Явно е, че за правилната преценка следва да се събират максимално широк кръг от доказателства. Въпреки това, може да се стигне до незаконосъобразно произнасяне. Обжалванията и възраженията от страна на освидетелстваните се правят  срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Ако и тогава освидетелстваният не е удовлетворен, наред идва съдебната защита.

Решенията на НЕЛК се обжалват пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Решението на административния съд може да стане предмет на касационно разглеждане пред Върховния административен съд.

В хода на съдебния процес, установяването на вида на здравословното увреждане и причинната връзка с изпълняваната работа изисква специални знания из областта на медицината. За да се извърши надлежна проверка на решението на НЕЛК, на основание чл. 159 ГПК, във вр. с чл. 144 ГПК,  административният съд назначава съдебно-медицинска експертиза, която се извършва по преценка на съда от вещи лица лекари, специалисти по трудова медицина и по съответните заболявания, чиито характер се изследва.

Преосвидетелстване

Срокът на експертното решение, с което се признава професионалната болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на НМЕ.

 При преосвидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат:

  • да потвърдят или да вземат ново решение по характера на болестта;
  • да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, обусловени от признатата професионална болест;
  • да установят пълно излекуване на професионалната болест.
author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.