Според чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Характеристики на отговорността
Отговорността на работодателя е всеобхватна – тя следва да служи за покриване на всички вреди – както неимуществените, така и неимуществените, както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза.
Тази отговорност е още обективна – не е зависима от виновно поведение на работодателя. Достатъчно е според закона, че работникът или служителят се е поставил в негова услуга и зависимост, от което той извлича ползи. Оттам нататък, неблагоприятните последици по повод на работата са за сметка на работодателя. Последният организира труда, той се грижи за здравословна и безопасна работна среда, той получава изработеното, следователно негов е и рискът от вреди.
При това вреди, не само причинени непосредствено в работния процес, но и тези, които са само по повод на него – служителят катастрофирал на път за работното място, подхлъзнал се на строителната площадка, докато си почивал, бил случайно наранен при сбиване на други работници и пр. случаи на трудови злополуки, стоящи в генетична и функционална, но не и в задължителна причинна връзка с работата.
А когато е причинена инвалидност под 50%?
Работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна неработособност, както над 50%, така и под този процент.
По този въпрос не е имало колебание в съдебната практика до изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г. (§ 26 от ЗИД КТ, ДВ, бр. 52/2004 г.). С изменението на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г., извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът "инвалидност" се замени с "трайна неработоспособност над 50%". Трайната неработоспособност под 50% също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител и затова е приложима защитата на КТ. Двата термина са смислово идентични, поради което не се променя режимът на отговорността на работодателя, който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде обезщетен пълно.
За щастие, този въпрос вече не е дискусионен в съдебната практика, а е уеднаквен по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 633 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 855/2011 г., IV г. о.; Решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г., IV г. о.; Решение № 64 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г., III г. о.; Решение № 831 от 8.12.2010 г. по гр. д. № 603/2010 г., IV г. о.; Решение № 723 от 1.12.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г., IV г. о.; Решение № 380 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 436/2009 г., IV г. о. и Решение № 160 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 29/2009 г., IV г. о. и др.
