Значение на извънсъдебната спогодба при трудова злополука

Значение на извънсъдебната спогодба при трудова злополука

Пострадалите от различни събития в много случаи предпочитат доброволното уреждане на възникналия спор с причинителя на вредата по пътя на договарянето. Чрез взаимни отстъпки /спогодба/, се определя размера на обезщетението и след заплащането му, страните се разбират да считат отношенията си повод на злополуката окончателно уредени. Възможно е обаче пострадалият да подцени размера на вредите и да уговори обезщетение в явно занижен размер.

Може ли увреденият да търси допълнителна компенсация в съдебен процес?

По правило, при наличието на валидно извънсъдебно споразумение, пострадалият при трудова злополука работник не може да претендира чрез иск с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението. Споразумението, постигнато между пострадалия при трудова злополука и работодателя, отговорен по чл. 200 КТ, обвързва страните. Не следва да се отрича правото за свободно волеизявление, с което страните да постигнат обвързваща уговорка по отношение размера на обезщетенията и вида им, като при всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното обезщетение.

Изключения

Ако самото споразумение страда от порок във волята или волеизявленията – нищожно е поради противоречие с морала или унищожаемо поради грешка, измама, заплашване или крайна необходимост, то следва да бъде прогласено за такова, респективно унищожено по предвидения в закона ред. Установяването на коя да е от горните хипотези открива пътя към исков процес за установяване на действителните понесени вреди, без значение уговорения им размер.

Допустим ли е отказ от права?

Същевременно трябва да се каже и следното. От решаващо значение е и принципната забрана за предварителен отказ от права. В предмета на споразумението е недопустимо да се включва или да се извлича по тълкувателен път отказ от обезщетение от страна на правоимащия за онези вреди, които ще настъпят и ще бъдат надлежно констатирани впоследствие във връзка с увреждането. Спогодбата покрива изискването за обезщетение за всички вредни последици от трудовата злополука в рамките на имуществената отговорност при непозволено увреждане, но не и тези, които не са могли да бъдат предвидени, съобразени и уговаряни като предмет на спогодбата. За тях винаги може да се сключи нова спогодба или спорът да бъде разрешен по съдебен ред, независимо от изявленията на страните в първоначалното споразумение.

author
Веселин Тончев е адвокат, специализиран в областта на непозволените увреждания. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Основател на кантора Тончев.