Проявление на основния правен принцип, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния, в гражданското право е общото правило на чл. 45 ЗЗД, вменяващо в тежест на извършителя на непозволено увреждане да поправи вредите, които виновно с лични действия или бездействие е причинил другиму. Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната /извъндоговорна/ отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с възможност за защита чрез иск.
Отговорни лица
В правната теория и практика, никога не е имало съмнение, че първи ответник при вреди от непозволено увреждане е самият виновен причинител на вредата. Същевременно обаче, в съвременното общество, в което възможността да станеш причинител на ПТП е застрахована, се поставя въпроса – отговаря ли директно и застрахователят за вреди и как се разрешава конкуренцията между отговорностите, които се създава.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението не само от причинителя, но и пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, като новият Кодекс на застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) задължи пострадалия, преди да се обърне към съда, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Възможно ли е тогава отговорност да се търси едновременно от причинителя и застрахователя?
В практиката са приема, че с упражняване на деликтното право от увредения срещу причинителя не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право.
Това е така, защото вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а само след окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане пълния размер на тази вреда, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен пряк иск, но не и само със съдебното уважаването на който и да е от двата иска. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за възникналата правна необходимост за пострадалия от предявяване и на прекия иск в хипотеза на упражнено деликтно право, е самата социална функция и предназначение на предоставеното пряко право - правоимащият да получи сигурност в степента за реалното му удовлетворяване, чрез възможност за провеждане на отделно производство и срещу застрахователя на делинквента, вкл. поради евентуалната финансова нестабилност на последния.
С така поставените за разглеждане въпроси и възприетото от практиката разрешение, явно е, че става дума за хипотеза на неистинска солидарност, която се изразява в това, че едно и също събитие се превръща в правопораждащо по отношение правната сфера на повече от едно лице по начин, по който те дължат едновременно, но който и да заплати частично или изцяло, намалява и погасява общото задължение.
Обезщетение
Следователно, при настъпване на пътно-транспортно произшествие, пострадалият или неговите наследници имат право на обезщетение от виновния водач и неговия застраховател за всички видове вреди, вследствие на злополуката, които се намират в пряка причинна връзка с нея. Практиката показва, че в голяма част от случаите, особено при телесните увреждания, по-значителен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост, при съблюдаване на насоките на съдебната практика. При липса на доброволно плащане, сумите се обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди се претендират по съдебен ред.
