Предмет на искането за обезщетение са само тези отрицателни последици, които са в пряка причинна връзка с чуждо противоправно деяние. Какви обаче са видовете вреди?
Неимуществени вреди
Морални или неимуществени са вредите, които не засягат имуществото на кредитора или увредения, а накърняват техните лични, научни, естетични или морални интереси.
Те се изразяват в отрицателни промени, най-често във вътрешния свят на увредения – причиняване на стрес, напрежение, безпокойство, страх, физическа болка, психическо или емоционално страдание, негативни изменения в личността и др. Моралните вреди могат да се състоят и в засягане на доброто име на пострадалия, на обществената оценка за него.
Морални са вредите, които претърпява обезобразеният при телесна повреда, наследниците на починалия при злополука, обиденият при изричането на обидните думи и изрази, изпадналият в състояние на стрес и безпокойство ухапан от улично куче, претърпелият оперативна интервенция поради лекарска грешка и т.н.
Важно е да се знае, че макар неимуществените вреди да се поправят чрез обезщетение по справедливост, справедливостта при определяне на размера на обезщетението според съдебната практика не е субективна, а винаги има конкретни обективни измерения.
Имуществени вреди
Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на увредения – неговите имуществени права. Това може да стане по два начина.
Претърпени загуби
Имуществената вреда може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на увредения. Вследствие на противоправното деяние той реално, ефективно обеднява с нещо – претърпява една загуба. Настоящият състав на имуществото му е влошен. В резултат от претърпяното пътно-транспортно произшествие, пострадалият е загубил автомобила си, направил е разходи за транспорт, заплатил е нощувка в хотел и е дал средства за лечение. Това намаление следва да се обезщети.
Пропуснати ползи
Имуществената вреда може да се заключава и в това, че той пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Деянието го лишава от тази възможност – от една сигурна облага. Например пострадалият при ПТП е разнасял товар, който е следвало да достави във фиксиран ден и час. Получателят на товара няма интерес от закъснялата доставка, не желае да я ползва след това /например предприятие с непрекъсваем цикъл на работа/ и прекратява договора. Пострадалият не може да извлече печалба от сделката, оказва се, че по вина на друг се е провалил в своите бизнес начинания.
Или пострадал от трудова злополука се инвалидизира – освидетелстван е от ТЕЛК като лице с трайно намалена работоспособност 60 % за срок от 3 години и добива право на инвалидна пенсия. Пострадалият обаче губи възможността да получава трудовото си възнаграждение за периода и не може да започне друга работа, съобразно предписанията на органите на медицинската експертиза, поради липса на работни места. Следователно той губи разликата между получаваното трудово възнаграждение и пенсията от общественото осигуряване, т.е. една сигурна облага.
Справедливостта изисква тези вреди също да бъдат обезщетени.
Изводи
Следователно вредите съставляват разликата между състоянието на кредитора – имуществено и неимуществено след деянието и състоянието, което би имал, ако то не се бе реализирало. Разликата между тези две величини образуват интереса от ненастъпване на вредоносното събитие, който при определяне на обезщетението се измерва в пари.
Работа на страните в процеса и съда е да установят в какво конкретно се изразяват имуществените и неимуществените вреди в конкретния случай и да ги оценят поотделно и като съвкупен резултат, за формиране на справедлив размер на обезщетението.
