За съжаление, в българските условия, чести са уврежданията на граждани, които настъпват поради лошо управление и поддръжка на транспортно-комуникационните съоръжения.
В резултат на небрежното поведение на публичните власти се реализират инциденти по амортизирани, необезопасени и зле поддържани спирки, подлези, надлези, тротоари, велосипедни алеи и други.
Чия е отговорността за това – на държавата, на съответната община, на Агенция „Пътна инфраструктура” – този въпрос известно време създаваше трудности в съдебната практика, особено предвид фрагментарно разпределената уредба в Конституция на Република България, Закон за държавната собственост, Закон за пътищата, Закон за движението по пътищата и пр.
Отговорност на общината
Понастоящем се приема, че отговорността да обезщети настъпилите вреди е за съответната община, в която се е случило събитието. Това е така, защото според чл. 30, ал. 4 от Закон за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържанетона подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Следователно, на общините е възложено да ги поддържат изправни, в безопасно техническо състояние, добро осветление, с необходимата маркировка и сигнализация.При незаконосъобразно протичане на обществените отношения в тази сфера – падания, счупвания, повърхностни или дълбоки разкъсни-контузни рани и други форми на телесни увреждания, причинени от лошо състояние на пътните съоръжения, именно общината е отговорният ответник.
Особености на отговорността
Според съдебната практика, възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът (общината), да отговаря по общия ред, както заради лошото изпълнение на задълженията му, което е видно от настъпилото вредоносно събитие, така и от качеството му на собственик, доколкото се касае за вреди, причинени от неговата вещ.
От практическа страна, това означава следното. По принцип в гражданското законодателство властва принципа без вина няма отговорност. Ако не се установи нечия небрежност, неполагане на абстрактната грижа на добрия стопанин, отговорност няма, дори и при настъпили вреди. В случая обаче не е така – самото качество на общината като собственик на транспортните съоръжения, от които е произтекла вредата, съставлява достатъчно основание за обезщетяване и оневиняване с възражения, че е положена дължимата грижа се опровергава от реалния резултат на увреждането. Отговорността, макар и реализирана по общия исков ред, се доближава до обективната, безвиновна отговорност.
В съвременното общество, водеща е защитата на индивида и обществената солидарност. Рискът се е реализирал и обръщайки се към отговорността на общността, гражданинът очаква своята защита.
Несправедливостта се възлага на този, който по-лесно може да я понесе, а това винаги е държавата, обществото, колектива.
Обезщетение
Следователно, при настъпване на инцидент, пострадалият или неговите наследници имат право на обезщетение от общината за всички видове вреди, вследствие на злополуката, които се намират в пряка причинна връзка с нея. Практиката показва, че в голяма част от случаите, особено при телесните увреждания, по-значителен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост, при съблюдаване на насоките на съдебната практика. При липса на доброволно плащане, сумите се обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди се претендират по съдебен ред.
