Сигурно това е белег на всяка администрация по света, но в българските условия изпъква особено отчетливо – принципът, че ако няма документ, няма проблем.
Какво имаме предвид.
Ежедневно стотици или дори хиляди българи, които желаят да ползват дадена административна услуга от различни служби – общини, осигурителен институт, приходна администрация и всякакви други, или да подадат сигнал срещу нередност, са активно обезсърчавани от служителите на гише, че това, което искат или е въобще непостижимо или представените документи не отговарят на изискванията в закона. Затова, казват служителите от регистратура, няма да приемем Вашия сигнал, оплакване, заявление.
Това поведение е съвсем незаконосъобразно. Гражданите трябва да знаят, че първоначалния акт, с който сезират административния орган е само началото на административния процес по издаването на акта. Работата на деловодителите е да приемат писменото изявление на гражданина, да му поставят входящ номер и дата и да го администрират към съответната служба. По този въпрос те нямат никакво право на преценка. Законът им предписва едно-единствено законно поведение и то е именно описаното по-горе.
Обратното се случва по следната причина.
Административни права на гражданите
Законът /Административнопроцесуалния кодекс и други актове/ предвижда редица облекчения за гражданина при упражняване на административните му права. Така например, ако искането е отправено към некомпетентен орган, администрацията служебно го препраща на компетентния, ако не са представени всички необходими документи, дават се указания какво конкретно следва да се допълни и окомплектова и какво е значението на съответния документ за производството. Веднъж сезиран, административният орган, дори при неоснователност на искането, трябва да се произнесе и да връчи на заявителя мотивиран отказ, т.е. с посочени фактически и правни основания за него. В тази ситуация, съответния гражданин ще има много по-голяма яснота защо му е отхвърлено искането и ще може да прецени, дали това е правилно или следва да се обжалва и т.н.
Следователно въпросът за основателността на искането е съвсем отделен от въпроса дали то следва да се регистрира и разгледа от администрацията. Той се решава едва след провеждане на административното производство, от компетентен състав на решаващия орган и във всички случаи не от деловодителя или регистранта и то още при подаване на заявлението.
Хитростта на всяка администрация
При това положение, най-лесният вариант администрацията да се разтоварва от работа е като се прави, че съответното искане или услуга не са заявени, което за съжаление е за сметка на гражданите и юридическите лица. И действително, ако вместо да настояваме нашият документ да бъде приет в деловодството, ние се откажем и започнем да изпълняваме несъстоятелни устни указания, то за администрацията липсва образувана административна преписка и дори да сме ходили десетки пъти дотам да възразяваме и спорим със служителите, това няма да има никакво значение. Твърде често след оплакване от продължило месеци размотаване и разтакаване по устни указания на деловодител, отговорът е: не сте ни сезирали по надлежния ред.
Впрочем същото важи и при искания и заявления пред дружества за комунални услуги, като Топлофикация, Водоснабдяване, доставчици на електрическа енергия, мобилни оператори и всякаки служби и дружества с развита деловодна система.
Решението
Това, разбира се, не означава да не изпълним добронамерените съвети и указания на служители, които например обръщат внимание, че сме допуснали очевидна грешка в документите или че не сме платили дължимата държавна такса или други дребни нередовности, които могат веднага да се отстранят. Но факт е, ако искаме администрацията да заработи активно по нашия проблем, началото винаги преминава през входящия номер.
Ако такъв категорично се отказва да се постави, съветваме Ви да депозирате документа чрез Български пощи, задължително с обратна разписка.
