Контролът върху популацията и поведението на безстопанствените кучета е проблем за много общини на територията на страната, особено в Столична община. В продължение на години управленските мерки са недостатъчно ефективни и ухвапванията от улични животни са за съжаление разпространен феномен. Претърпяването на подобен инцидент често води до значителни материални и неимуществени вреди за пострадалите, което поражда питането следва ли те да бъдат обезщетени и от кого, след като кучето е ничие.
Нормативна база
Отправна точка за отговора на въпроса се намира в Закона за защита на животните, глава Пета – безстопанствени животни. В нормативния акт са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки – дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места.
Следователно законът е категоричен – по принцип общината носи отговорност за вреди от безстопанствени животни, тъй като тя управлява цялостната дейност по тяхното залавяне и надзор. Юридически обаче не е съвсем изяснено какво е правното основание за отговорността на общината, а отговорът има съвсем конкретни практически измерения.
Теории за отговорността на общината
Съдебната практика се унифицира около становището, че изпълнението на задълженията на Общината по упражняване на контрол и надзор над безстопанствените животни не съставлява осъществяване на правомощия в изпълнение на административна дейност. Действията в изпълнение на ЗЗЖ не може да се квалифицират като реализация на властнически правомощия, които едностранно да предизвикват правни последици, обвързващи определен кръг правни субекти; те не се осъществяват в административно производство; не създават отношения на власт и подчинение. Тази теза означава неприложимост на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което лишава пострадалия от редица предимства на производствата по този ред.
Най-разпространено, включително в практиката на Върховния касационен съд, е разбирането за отговорността на общината като възложител по смисъла на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Казва се, че при неизпълнение на горните вменени контролни задължения, дали като пряко бездействие на общински орган или като бездействие на изпълнителя /обикновено общините действат чрез общински предприятия, например ОП „Екоравновесие” за Столична община/, отговорността е за общината и е за некачествено, ненавременно, недостатъчно изпълнение. Проблемът тук е дали чрез тази правна квалификация не се допуска защита на общината при твърдения, че тя има разработена програма, много успешно изпълнява плановете за ограничаване на популацията на кучета, изпълнителите й преследват активно поставените цели и конкретния случай е индивидуален и непредотвратим, т. е. възможност да се оневини. А невиновният не носи отговорност за обезвреда. Пострадалият ще се окаже жертва на едно случайно събитие и вредите му ще си останат за негова сметка.
Критика на разрешението
Това е неприемливо като обществен резултат и не отговаря на философията на правния ред. Вярно е, че по принцип имуществената отговорност е виновна. Вярно е обаче, че съществуват и състави на безвиновна отговорност. Например тогава, когато длъжникът не е виновен за резултата, но още по-малко виновен за него е пострадалия, в случая ухапан от куче. Тежестта на вредите явно не може да се разпредели на принципа на вината и в действие влизат основните начала на правото. Принципът в случая е, че колективът следва да поеме вредите на индивидуалното нещастие, защото се касае за законово гарантирани блага, останали незащитени поради едно недопустимо фактическо състояние – да бъдеш нападнат от животно в градска среда, независимо колко общината се е старала /явно неуспешно/ да не допусне това.
Поради горните съображения и в рамките на действащото право считаме, че отговорността на общината следва да се разглежда като отговорност за неупражнен надзор върху движими вещи. След като противоправността е настъпила, никой не вярва, че изпълнението е било надлежно, самият резултат доказва обратното. Породи тези особености и при настъпили вреди, причинени от нападение, ухапване от безстопанствено животно, общината следва да отговаря без възможност за екскулпиране.
Впрочем, при сегашното положение, дори и да се възприема тезата, че при добросъвестност на общинските власти обезщетение не се дължи, тя е реално неприложима. В края на 2015 г. изтече последният срок, в който общините следваше да осигурят настаняването на бездомни животи в приюти. При това неизпълнение, всяка теза за добросъвестност би била неудържима.
Обезщетение
Отговорност на общината в хипотезата на ухапвания от безстопанствени животни е в пълен размер, за всички претърпяни имуществени и неимуществени вреди, в причинна връзка с увреждането.
