Съвременното информационно общество създаде уникални възможности за комуникация и претопи разликата между личното мнение и публичната изява. Това сблъска със страшна сила свободата на изразяване и правото на всеки човек да бъдат зачетени неговите чест, достойноство и личен живот. Доколкото и двата принципа са закрепени в Европейската конвенция за защита на правата на човека, практиката на съда в Страсбург се превърна в ръководна светлина в процеса по тяхното примиряване.
Същевременно, при съобразяване на действащото в Европа законодателство стана ясно, че персоналното преследване на автора на обидни, клеветнически и опозоряващи твърдения, изказани във виртуална среда, се оказва силно затруднено, включително поради гарантираната неприкосновеност на личния живот и кореспонденцията, която се преодолява само при наказателно преследване.
На принципа „комуто ползите, нему и вредите” се зададе въпросът – носят ли собствениците на информационни портали –новинарски сайтове, блогове, форуми и други медии на съвремието отговорност за коментари, надскачащи границите на разумната критичност и стигащи до характеристиките на език на омразата?
Делото
Въпросът в никакъв случай не е стриктно юридически и езиковият анализ на текстовете, които го уреждат, малко помага на разрешението. Затова тръгваме от конкретния случай – Делфи срещу Република Естония.
Европейският съд по правата на човека разглежда жалба на Делфи, един от най-големите новинарски портали в Естония, в който се публикуват около 300 статии на ден. Дневно към тях посетители на сайта добавят около 10 000 коментара. Под статия, засягаща публичен проблем, свързан с дейността на конкретно търговско дружество, впрочем изготвена съвсем балансирано и съгласно правилата на журналистическата етика, се развихря дискусия, довела до около 20 коментара, еднозначно обидни, вулгарни, съдържащи призиви за насилие, непочиващи на факти и обективни обстоятелства и накърняващи репутацията на търговеца, които стоят извън правото на свободно мнение на лицата, които са ги изказали. Шест седмици по-късно, дружеството подава жалба пред Делфи относно увреждащото съдържание, публикувано в секцията коментари към техния портал, след което те незабавно са изтрити.
След съдебни производства, с влязло в сила съдебно решение Върховният съд на Естония осъжда Делфи да заплати на търговеца обезщетение за вреди в размер на 320 евро, поради неупражнен контрол върху съдържание, въведено от потребителите на портала. Явно е, че делото продължава на ниво Европейски съд съвсем не заради размера на претенцията, а в отговор на въпроса, поставен по-горе.
За да стигне до крайния съдебен акт и да сложи точка на спора, Съдът по правата на човека изразява следните съображения.
Комуто ползите, нему и вредите
Публикуването на статии и оповестяването на коментарите към тях е елемент на професионалната активност на Делфи. Интегрирането на опция за коментиране представлява покана към публиката да вземе отношение към разисквания проблем. Броят на коментарите се отразява на броя на посещенията в портала и приходите на компанията от реклами, поради което в тях се вижда явен икономически интерес. Сайтът не е просто среда за техническа автоматична обработка на данни, въведени от трети лица, а продукт на икономически играч, който предоставя съдържание, независимо дали пряко произтичащо от него или неговите потребители.
Контрол при източника
Вярно е, че за Делфи би било съществено затруднение да осъществява надлежен контрол върху публикуваните коментари. Но съвсем невъзможно, казва Съда, би било това за лицето, потенциална жертва на агресивен и позорящ език. Интернет направи така, че след като дадена информация стане публична, тя остава публична и може да циркулира вечно и навсякъде. Непрекъснат мониторинг на информационните потоци за зловредно съдържание не е по силите на никоя компания, а още по-малко на отделния човек. Затова филтрацията следва да се извършва при източника – медиата е в позиция да знае за статията, която ще публикува, да предвиди количеството и тона на очакваните коментари и да създаде такава техническа и логистична организация, която да предотврати появата на позорящи коментари или да ги отстрани незабавно след тяхното публикуване.
Разместване на риска към икономически по-силния
Съдът отчита, че съдебни производства за обезщетение за вреди от клеветничество, насочени към конкретните лица, автори на обидните и позорящи думи и изрази са трудно постижими, предвид затрудненията в разкриване на действителната им самоличност. В случая тази опасност е подсилена от възможността нерегистрирани потребители да публикуват коментари. Лишаването на увредените от право да търсят отговорност от медиата ще означава съществено засягане на правото им на личен живот. Правото да останеш анонимен в интернет е свързана със свободата на изразяване, но тя не трябва да блокира гаранциите за честта и доброто име на пострадалия. Затова прехвърлянето на риска от неразкриване на действителния причинител /автор на коментар/ или от евентуалната му неплатежоспособност от пострадалия към медиата, която обикновено е в по-изгодно икономическо състояние от пострадалия, не представлява диспропорционална намеса в правото на изразяване. Осигуряването от професионалиста-търговец на среда за изразяване на мнения, включително от нерегистрирани потребители, следва да се обвърже с риска от вредното им въздействие.
При тези аргументи, много от които на база основни принципи в правото и по целесъобразност, съдът заключава – медиата носи отговорност за коментарите на потребителите и следва във всеки случай да взема достатъчни мерки за защита от език на омразата. Иначе носи отговорност за причинените вреди, наред с автора на деянието.
